Източник
-
ачи́к -
1. (прилагателно име, неизменяемо, разговорно) Отворен; светъл, ясен; явен, неприкрит.
Ачик работа.
-
2. (наречие, разговорно) Отворено; ясно, светло; явно, неприкрито.
1. (прилагателно име, неизменяемо, разговорно) Отворен; светъл, ясен; явен, неприкрит.
Ачик работа.
2. (наречие, разговорно) Отворено; ясно, светло; явно, неприкрито.