Източник
-
афините́т -
1. (специално) В химията — качество на химически елементи да реагират химически помежду си.
-
2. (преносно) Вътрешно сходство, душевна близост.
-
3. (преносно) Склонност, предразположение към нещо.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | афинитет | афинитети |
| членувана | афинитета | афинитетите |
| с пълен член | афинитетът | — |
| бройна форма | афинитета |
|---|