атести́рам

(кого, какво) Давам атестация; правя, провеждам атестация.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице атестирам атестираме
второ лице атестираш атестирате
трето лице атестира атестират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице атестирах атестирахме
второ лице атестира атестирахте
трето лице атестира атестираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице атестирах атестирахме
второ лице атестираше атестирахте
трето лице атестираше атестираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
атестирай атестирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана атестирал атестирала атестирало атестирали
членувана атестиралия атестиралата атестиралото атестиралите
с пълен член атестиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана атестирал атестирала атестирало атестирали
членувана атестиралия атестиралата атестиралото атестиралите
с пълен член атестиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана атестиран атестирана атестирано атестирани
членувана атестирания атестираната атестираното атестираните
с пълен член атестираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана атестиращ атестираща атестиращо атестиращи
членувана атестиращия атестиращата атестиращото атестиращите
с пълен член атестиращият — — —
Деепричастие
атестирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне атес-ти-рам
  • форми атести́раш, несв. и св.
Източник