Източник
-
аскети́зъм -
1. (специално) В християнската религия — учение за постигане на нравствено съвършенство и приближаване до божественото чрез отричане от земните блага и телесно изтощаване; отшелничество.
-
2. (преносно) Суров начин на живот чрез отказ от удоволствията на живота.
- отшелничество
- пустинничество
- самотничество
- отричане от живота
- монашество
аскетичен
— прилагателно име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | аскетизъм | аскетизми |
| членувана | аскетизма | аскетизмите |
| с пълен член | аскетизмът | — |
| бройна форма | аскетизъма |
|---|