артикули́рам

(какво, специално) В езикознанието — върша артикулация; учленявам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице артикулирам артикулираме
второ лице артикулираш артикулирате
трето лице артикулира артикулират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице артикулирах артикулирахме
второ лице артикулира артикулирахте
трето лице артикулира артикулираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице артикулирах артикулирахме
второ лице артикулираше артикулирахте
трето лице артикулираше артикулираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
артикулирай артикулирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана артикулирал артикулирала артикулирало артикулирали
членувана артикулиралия артикулиралата артикулиралото артикулиралите
с пълен член артикулиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана артикулирал артикулирала артикулирало артикулирали
членувана артикулиралия артикулиралата артикулиралото артикулиралите
с пълен член артикулиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана артикулиран артикулирана артикулирано артикулирани
членувана артикулирания артикулираната артикулираното артикулираните
с пълен член артикулираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана артикулиращ артикулираща артикулиращо артикулиращи
членувана артикулиращия артикулиращата артикулиращото артикулиращите
с пълен член артикулиращият — — —
Деепричастие
артикулирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне ар-ти-ку-ли-рам
  • форми артикули́раш, несв. и св.
Източник