аре́нда

1. (само единствено число) Отдаване на недвижим имот за временно използване срещу наем.

2. Самият наем, който се плаща за използването на наетия имот.

аренден — прилагателно име Аренден договор.
единствено число множествено число
нечленувана аренда аренди
членувана арендата арендите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне арен-да
  • форми мн. аре́нди
Източник