Източник
-
аре́нда -
1. (само единствено число) Отдаване на недвижим имот за временно използване срещу наем.
-
2. Самият наем, който се плаща за използването на наетия имот.
аренден
— прилагателно име
Аренден договор.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | аренда | аренди |
| членувана | арендата | арендите |