аргату́вам

(на кого) Работя като аргат.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице аргатувам аргатуваме
второ лице аргатуваш аргатувате
трето лице аргатува аргатуват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице аргатувах аргатувахме
второ лице аргатува аргатувахте
трето лице аргатува аргатуваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице аргатувах аргатувахме
второ лице аргатуваше аргатувахте
трето лице аргатуваше аргатуваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
аргатувай аргатувайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана аргатувал аргатувала аргатувало аргатували
членувана аргатувалия аргатувалата аргатувалото аргатувалите
с пълен член аргатувалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана аргатувал аргатувала аргатувало аргатували
членувана аргатувалия аргатувалата аргатувалото аргатувалите
с пълен член аргатувалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана аргатуващ аргатуваща аргатуващо аргатуващи
членувана аргатуващия аргатуващата аргатуващото аргатуващите
с пълен член аргатуващият — — —
Деепричастие
аргатувайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ар-га-ту-вам
  • форми аргату́ваш, несв.
Източник