арби́тър

1. Специално избрано лице за разрешаване на спорни въпроси; посредник.

2. Длъжностно лице, което разрешава имуществени спорове между учреждения и предприятия.

3. В спорта — съдия.

единствено число множествено число
нечленувана арбитър арбитри
членувана арбитъра арбитрите
с пълен член арбитърът —
бройна форма арбитъра
звателна форма арбитре
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ар-би-тър
  • форми мн. арби́три
Източник