апостро́ф

1. (специално) В езикознанието — горна запетая като знак за изпусната буква.

2. Дума или забележка, с която се прекъсва говорещо лице, за да се изрази отношение или да се даде оценка.

единствено число множествено число
нечленувана апостроф апострофи
членувана апострофа апострофите
с пълен член апострофът —
бройна форма апострофа
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне апос-т-роф
  • форми мн. апостро́фи, (два) апостро́фа
Източник