Източник
-
апостро́ф -
1. (специално) В езикознанието — горна запетая като знак за изпусната буква.
-
2. Дума или забележка, с която се прекъсва говорещо лице, за да се изрази отношение или да се даде оценка.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | апостроф | апострофи |
| членувана | апострофа | апострофите |
| с пълен член | апострофът | — |
| бройна форма | апострофа |
|---|