апологе́тика

(книжовно, църковно) Оправдание или защита на някое учение. Богословска дисциплина за защита на християнската религия.

единствено число множествено число
нечленувана апологетика апологетики
членувана апологетиката апологетиките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне апо-ло-ге-ти-ка
  • област църковно →
Източник