а́нгел

1. (специално) В християнската религия — божи вестител, служител на бога, изобразяван като крилат юноша.

2. (преносно) Много добър, кротък, хубав човек.

анъгелъ старобългарски а́нгел

старобълг. анъгелъ (Супрасълски сборник, Остромирово евангелие) от гръц. ἄγγελος.

ангелче — съществително име
ангелски — прилагателно име Ангелско лице.
единствено число множествено число
нечленувана ангел ангели
членувана ангела ангелите
с пълен член ангелът —
бройна форма ангела
звателна форма ангеле
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ан-гел
  • форми мн. а́нгели
Източници