ана́тема

1. (специално, само единствено число) Отлъчване от светата църква чрез проклятие.

2. Проклятие.

Анатема!

(като междуметие) Проклет да си!

единствено число множествено число
нечленувана анатема анатеми
членувана анатемата анатемите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ана-те-ма
  • форми мн. ана́теми
Източник