-
ами́ -
1. (разговорно) За противопоставяне: втората част заменя отречената първа — не това, а онова.
Всички казват: „лисиците са хитри“, а всъщност не лисиците са толкова хитри, ами другите животни са ужасно глупави.
Бяла приказка Валери Петров -
2. (разговорно) Свързва изречения, когато второто казва нещо различно от очакваното; а, но.
Бе аз тука до воденицата минах, ами друга по-голяма вода срещнах.
Летен дъжд Йордан Йовков -
3. (разговорно) В началото на реплика — за въпрос, който отклонява разговора към друго или възразява на казаното.
Ами вие как разбрахте, че сме тук? — пак запита Иванчо, който си надигаше от време на време чашата с водка.
Мислите в главите Хари Стоянов -
4. (разговорно) В „ами ако…“ — за предположение или опасение.
„Ами ако бойците напуснат бойната линия, щом завали?“ — помисля той, но веднага се постарава да прогони тази мисъл от съзнанието си.
Железният син на професора Ема Йончева -
5. (разговорно) В „не само…, ами и…“ — за добавяне на нещо още по-силно.
И не само ще те простя, ами ще ти дам и дъщеря си за жена, но трябва да направиш нещо, с което да я заслужиш.
Златното птиче Николай Райнов
1. За усилване на потвърждение, съгласие.