1.

ами́

1. (разговорно) За противопоставяне: втората част заменя отречената първа — не това, а онова.

Всички казват: „лисиците са хитри“, а всъщност не лисиците са толкова хитри, ами другите животни са ужасно глупави.
Бяла приказка Валери Петров

2. (разговорно) Свързва изречения, когато второто казва нещо различно от очакваното; а, но.

Бе аз тука до воденицата минах, ами друга по-голяма вода срещнах.
Летен дъжд Йордан Йовков

3. (разговорно) В началото на реплика — за въпрос, който отклонява разговора към друго или възразява на казаното.

Ами вие как разбрахте, че сме тук? — пак запита Иванчо, който си надигаше от време на време чашата с водка.
Мислите в главите Хари Стоянов

4. (разговорно) В „ами ако…“ — за предположение или опасение.

„Ами ако бойците напуснат бойната линия, щом завали?“ — помисля той, но веднага се постарава да прогони тази мисъл от съзнанието си.
Железният син на професора Ема Йончева

5. (разговорно) В „не само…, ами и…“ — за добавяне на нещо още по-силно.

И не само ще те простя, ами ще ти дам и дъщеря си за жена, но трябва да направиш нещо, с което да я заслужиш.
Златното птиче Николай Райнов
  • съюз
  • пренасяне ами

2.

ами́

разговорно

1. За усилване на потвърждение, съгласие.

Ами да!
Ами така е.

2. За възражение или усилване на възражение и несъгласие.

— Щял да си купува нова кола. — Ами, къде у него толкова пари!

3. За въпрос след озадачаване и изненада: така ли, наистина ли.

— Катастрофирал с колата? — Ами?!

4. Като самостоятелна реплика (често с удължаване на гласната и) пред пауза, в която се обмисля какво да се каже, как да се каже, за изразяване на колебание.

Ами... не знам откъде да започна.
Амии... как да ти кажа...
  • частица
Източник