амбивале́нтен

(книжовно) Двойнствен, двузначен, противоречив. И тримата [писатели] сякаш са се наговорили да „фотографират“ това, което е без някакъв дори намек за „романтична игра“, за амбивалентно отношение. АБВ, 1989, бр. 27, 4.

Виж:

Фр. ambivalent.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана амбивалентен амбивалентна амбивалентно амбивалентни
членувана амбивалентния амбивалентната амбивалентното амбивалентните
с пълен член амбивалентният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ам-би-ва-лен-тен
  • форми -тна, -тно, мн. -тни
Източник