Източник
-
амбивале́нтен -
(книжовно) Двойнствен, двузначен, противоречив. И тримата [писатели] сякаш са се наговорили да „фотографират“ това, което е без някакъв дори намек за „романтична игра“, за амбивалентно отношение. АБВ, 1989, бр. 27, 4.
Фр. ambivalent.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | амбивалентен | амбивалентна | амбивалентно | амбивалентни |
| членувана | амбивалентния | амбивалентната | амбивалентното | амбивалентните |
| с пълен член | амбивалентният | — | — | — |