алкохо́л

1. (специално) В химията — спирт.

2. Спиртно питие.

Чрез нем. и исп. от средновековния латински алкохол, предаван в медицинска или алхимична литература на арабски لْكُحْل (al-kuḥl, „kohl“), който на андалуски арабски също носи формата كُحُول (kuḥūl ), قُحُول (quḥūl); носейки по този начин значението на стибнит първо, след това обобщено в смисъл на много фин прах, получен чрез тритуриране на материал, след това и на течности, получени чрез кипене, и специално означава спиртно вино, етанол, през 18 век, след това добива тесния химически смисъл след 1850г. Арабският كحول, (al) khul в смисъл на „алкохол“ е заимстван от европейските езици. Еволюцията на алкохола от значението на "много фин и много чист елемент" до този на "есенция, получена чрез дестилация, esprit-de-vin" се дължи на Парацелз.

алкохолен — прилагателно име Алкохолно опиянение.
единствено число множествено число
нечленувана алкохол алкохоли
членувана алкохола алкохолите
с пълен член алкохолът —
бройна форма алкохола
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ал-ко-хол
  • форми само ед.
Източници