акценти́рам

(на какво, върху какво) Акцентувам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице акцентирам акцентираме
второ лице акцентираш акцентирате
трето лице акцентира акцентират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице акцентирах акцентирахме
второ лице акцентира акцентирахте
трето лице акцентира акцентираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице акцентирах акцентирахме
второ лице акцентираше акцентирахте
трето лице акцентираше акцентираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
акцентирай акцентирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана акцентирал акцентирала акцентирало акцентирали
членувана акцентиралия акцентиралата акцентиралото акцентиралите
с пълен член акцентиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана акцентирал акцентирала акцентирало акцентирали
членувана акцентиралия акцентиралата акцентиралото акцентиралите
с пълен член акцентиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана акцентиран акцентирана акцентирано акцентирани
членувана акцентирания акцентираната акцентираното акцентираните
с пълен член акцентираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана акцентиращ акцентираща акцентиращо акцентиращи
членувана акцентиращия акцентиращата акцентиращото акцентиращите
с пълен член акцентиращият — — —
Деепричастие
акцентирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне ак-цен-ти-рам
  • форми акценти́раш, несв. и св.
Източник