Източник
-
акредити́в -
(специално) В банковото дело — документ, който съдържа разпореждане на едно кредитно учреждение до друго за изплащане на определена сума на някого при определени условия.
Акредитивни писма
(специално) В дипломацията — официални документи, с които едно лице се упълномощава да представлява своята страна пред правителството на чужда държава.
акредитивен
— прилагателно име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | акредитив | акредитиви |
| членувана | акредитива | акредитивите |
| с пълен член | акредитивът | — |
| бройна форма | акредитива |
|---|