Източници
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
Читанка
1. мн. ед. (рядко) акламация Полит. Приемане или отхвърляне на решение на събрание въз основа на реплики или бурни възгласи, а не чрез гласуване.
2. мн. Шумни ръкопляскания и възгласи като израз на възторг, одобрение, радост.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | акламация | акламации |
| членувана | акламацията | акламациите |