аклама́ция

1. мн. ед. (рядко) акламация Полит. Приемане или отхвърляне на решение на събрание въз основа на реплики или бурни възгласи, а не чрез гласуване.

2. мн. Шумни ръкопляскания и възгласи като израз на възторг, одобрение, радост.

единствено число множествено число
нечленувана акламация акламации
членувана акламацията акламациите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ак-ла-ма-ция
Източници