академи́зъм

1. мн. няма. м. Истор. Направление в изобразителното изкуство, възникнало най-напред в Италия през XVI в., XVII-XIX в. в други страни, което установява традиционни правила за следване на определени класически образци и се бори с реалистичните течения в изкуството.

2. Придържане към установените традиции в науката и изкуството, откъснатост от практиката и живота, изразена не в тематиката, а в изразните средства и похвати. // Теоретичност без практическо значение.

académisme френски академи́зъм

единствено число множествено число
нечленувана академизъм академизми
членувана академизма академизмите
с пълен член академизмът —
бройна форма академизъма
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ака-де-ми-зъм
Източници