Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
Употребява се за самопосочване от лицето, което говори.
Аз ще остана вкъщи, а ти тръгвай.
Мене ли търсите?
Не ме оставяй сама!
Помогни ми!
азъ старобългарски аз
старобълг. азъ. Праслав. *аzъ се различава по вокализма си от сродните форми: старолит. еš, лит. aš, латв. еs, старопрусск. еs, аs, староинд. aham, авест. azǝm, староперс. аdаm, армен. еs, венет. ехо, старогрц. ἐγώ, лат. еgо, гот. ik „аз“. Освен ие. *еg'- (представено в старогрц., лат., герм.) е съществувало и ие. диал. *eg'h- (представено в староинд., венет., слав.). Отпадането на крайното з в останалите слав. езици не е напълно изяснено.
| именителен | аз |
|---|---|
| винителен | мене, мен |
| винителен, кратка форма | ме |
| дателен | мене, мен |
| дателен, предложна форма | мене, мен |
| дателен, кратка форма | ми |