аз

Употребява се за самопосочване от лицето, което говори.

Аз ще остана вкъщи, а ти тръгвай.
Мене ли търсите?
Не ме оставяй сама!
Помогни ми!

азъ старобългарски аз

старобълг. азъ. Праслав. *аzъ се различава по вокализма си от сродните форми: старолит. еš, лит. aš, латв. еs, старопрусск. еs, аs, староинд. aham, авест. azǝm, староперс. аdаm, армен. еs, венет. ехо, старогрц. ἐγώ, лат. еgо, гот. ik „аз“. Освен ие. *еg'- (представено в старогрц., лат., герм.) е съществувало и ие. диал. *eg'h- (представено в староинд., венет., слав.). Отпадането на крайното з в останалите слав. езици не е напълно изяснено.

именителен аз
винителен мене, мен
винителен, кратка форма ме
дателен мене, мен
дателен, предложна форма мене, мен
дателен, кратка форма ми
  • лично местоимение
  • пренасяне аз
  • форми вин. ме́не или съкр. мен, крат. ме, дат. остар. ме́не, крат. ми, лично мест.
Източници