автопило́т

Устройство за автоматично управление на летателна машина.

autopilot английски автопило́т

От английската autopilot, от представката auto-, възприета от гръцката αὐτο- — „от себе си, самостоятелен“, и pilot — в смисъл на „водач, управляващ превозното средство“. Последната на свой ред е от старофренската pilot — „греда за вбиване в земята“, от италианските pilota и piloto, от още по-ранните италиански pedot(t)a, от средновековногръцката, но писмено незасвидетелствана, а възстановена, *πηδώτης — „кормчия“, от старогръцката πηδόν — „връх на гребло“. Преходът между pedot(t)a и pilota вероятно е под въздействието на глагола pileggiare — „плавам“.

единствено число множествено число
нечленувана автопилот автопилоти
членувана автопилота автопилотите
с пълен член автопилотът —
бройна форма автопилота
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ав-то-пи-лот
  • форми мн. автопило́ти, (два) автопило́та
Източници