авта́ркия

1. мн. няма, икон. Икономическа политика на дадена държава, насочена към стопанско обособяване и самозадоволяване, осъществявана чрез високи мита, валутни ограничения или квоти, забрана на внос на определени стоки и др., което довежда до стимулиране на местното производство, но и до повишаване на цените на стоките и намаляване на реалните доходи на населението

2. (философия) Състояние на самообезпеченост като идеал на стоическата философия за добродетелния човек.

Bυτάρκεια гръцки авта́ркия

От гр. Bυτάρκεια ’самозадоволяване’

единствено число множествено число
нечленувана автаркия автаркии
членувана автаркията автаркиите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ав-тар-кия
  • област философия →
Източници