авизи́рам

Уведомявам, съобщавам (официално, в писмен вид).

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице авизирам авизираме
второ лице авизираш авизирате
трето лице авизира авизират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице авизирах авизирахме
второ лице авизира авизирахте
трето лице авизира авизираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице авизирах авизирахме
второ лице авизираше авизирахте
трето лице авизираше авизираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
авизирай авизирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана авизирал авизирала авизирало авизирали
членувана авизиралия авизиралата авизиралото авизиралите
с пълен член авизиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана авизирал авизирала авизирало авизирали
членувана авизиралия авизиралата авизиралото авизиралите
с пълен член авизиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана авизиран авизирана авизирано авизирани
членувана авизирания авизираната авизираното авизираните
с пълен член авизираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана авизиращ авизираща авизиращо авизиращи
членувана авизиращия авизиращата авизиращото авизиращите
с пълен член авизиращият — — —
Деепричастие
авизирайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ави-зи-рам
Източник