абсу́рд

Безсмислица, нелепост.

absurd през немски абсу́рд

Чрез нем.absurd (17 в.) от лат. absurdus 'несъзвучен', от ab 'от, далеч от' и surdus 'глух'.

единствено число множествено число
нечленувана абсурд абсурди
членувана абсурда абсурдите
с пълен член абсурдът —
бройна форма абсурда
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне аб-сурд
  • форми мн. абсу́рди, (два) абсу́рда
Източници