абера́ция

1. (медицина) Отклонение от нормалния курс или модел.

Институт за изследване на умствените аберации — означава само едно нещо за мнозинството: че ние тук се занимаваме с душевноболните.
Оцеляването налага Е. С. Тъб

2. (медицина) Отклонение в развитието или растежа.

В диференциалната ми диагноза се споменават: хромозомни аберации, патологична наследственост, мултикондиционалност и прочие фактори на патогенезата на невротрансмистерите.
Есето на Фарисей Стефан Бахманов

3. (преносно, рядко) Отклонение от истината, от морала и др.

Но тази липса на непосредствено етическа позиция, на конкретна нравствена оценка е по-скоро една литературна аберация.
Енциклопедия на ренесансовата личност Исак Паси

aberratiō латински абера́ция

единствено число множествено число
нечленувана аберация аберации
членувана аберацията аберациите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне абе-ра-ция
  • област медицина →
Източници