аба́тство

1. Голям католически мъжки или женски манастир заедно с принадлежащите му имоти, чиито доходи са в полза на абата или абатисата, които го управляват.

Монасите от абатството Сен Дени искат да ми продадат за осем хиляди унции злато трънения венец на Христа.
Тайната книга Петър Бобев

2. Сградите, които се обитават от монасите или монахините на такова общежитие.

По тия тесни и тъмни улички с изтъркан паваж, край стените на абатството са звънтели тежките доспехи на английските наемници.
Нормандия Константин Константинов

3. Длъжност на абат или на абатиса, като управители на абатства.

единствено число множествено число
нечленувана абатство абатства
членувана абатството абатствата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне абат-с-тво
Източници