абаджи́йство

мн. ч. няма. Занятие и поминък на абаджия.

Когато се разчу за намерението на Бяно да остави абаджийството и да стане долапчия, целият Сливен ахна.
Бурята Цончо Родев

абаджия турски абаджи́йство

от тур. абаджия (abacı).

  • абаджилък (остар.
  • сега простонар.)
единствено число множествено число
нечленувана абаджийство абаджийства
членувана абаджийството абаджийствата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне аба-джийс-т-во
Източници